„....Като гледам, че Отечеството ми България има голяма нужда от умствено развитие, като българин, роден в града Враца,...вярвам, че изпълнявам една от най-светите длъжности, като ида в помощ на Отечеството си с малкия ми имот, който посвещавам за умственото му развитие...”
Това са редове от завещанието на врачанския търговец Козма Тричков, който през 1867 годи
на, се поддава на родолюбив порив и мисълта за бъдещето и просперитета на родния град, и завещава значителна част от богатството си за развитие на образователното дело във Враца.
Волята на Козма Тричков е изпълнена така, както е заложена в завета му. Построено е училище, а в „Златната книга на дарителите” четем: „За спомен на всички времена едно от най-грамадните училища във Враца се именува на благодетеля Козма Тричков”.
Интересът към училището е трайно висок, което се обяснява с основните характеристики на училищната образователна среда и цялостната дейност на образователната институция.